Невъзпети герои

Миналата неделя телевизия Би Би Си излъчи традиционното декемврийско награждаване на спортните личности - британския еквивалент на снощната церемония Спортист на годината. Както вече знаете, победител в тази класация стана Райън Гигс с почти 30% от гласовете на анкетираните
Полузащитникът на Манчестър Юнайтед изпревари световния шампион във Формула 1 Дженсън Бътън и безспорната номер едно на планетата в седмобоя Джесика Енис. Още по-назад останаха златният медалист в тройния скок Филипс Айдоу, най-бързият колоездач на 2009 Марк Кавендиш, сензацията в скоковете във вода Том Дейли, тенесистът Анди Мъри, талантливата гимнастичка Бет Туидъл, капитанът на Англия по крикет Ендрю Строс и Дейвид Хей - световният шампион по бокс свръхтежка категория. Внимателен анализ изисква фактът, че в тази компания от забележителни атлети наградата отиде при един 36-годишен представител на колективен спорт. Ако се беше случило у нас, щяхме да поклащаме скептично глава, а форумите щяха да гъмжат от недоволни "специалисти". На всичкото отгоре на международно ниво Гигс отдавна на рита за Уелс, а Червените дяволи пропуснаха да спечелят Шампионската лига, така че Райън малко или много е в ролята на Бербатов в родната анкета (без, разбира се, да се впускаме в повече излишни сравнения).
На друго едно име и категория обаче ни се ще да обърнем внимание в британската класация - Дорийн Адкок, 72-годишна бабка, отличена с уникалния приз за невъзпят герой (unsung hero award). Преводът на наградата звучи малко куцо на български, но това вероятно се дължи на факта, че напоследък имаме известен проблем и с възпяването, и с героите.
Г-жа Адкок е инструктор към един басейн в Милтън Кейнс (град с население колкото Русе) и за изминалите 35 години е научила повече от 13 000 човека да плуват. Три поколения местни са били възпитаници на Дорийн, цели семейства са влизали във водата под нейните наставления. През всичкото това време не е подготвила нито един световен или олимпийски шампион и не притежава колекция от грамоти и купи; тя просто е преподавателят по плуване в един неголям английски град. И тази жена се нареди сред победителите заедно с Гигс, Юсейн Болт (международната спортна личност на годината), Фабио Капело (с наградата при треньорите), националния отбор по крикет, младото дарование Том Дейли и парализирания маратонец Фил Пакър. Журналистите на Острова отличиха баба Дорийн и я нарекоха герой, въпреки че тя не носи медали и не приема овации под звуците на държавния химн.
Едва ли има по-добро доказателство, че спортът в една страна е жизнен от награждаването на подобни невъзпети герои. Между другото категорията в класацията е сравнително нова - от 2003 година и в нея се отличават обикновени хора, даващи своя принос към спорта, без да са под светлините на прожекторите. Първият носител беше Ноби Уудкок, възрастен мъж от Нюпорт, Южен Уелс, който безвъзмездно ръководи осем детски футболни клуба в градчето. На следващата церемония призът отиде при още един футболен треньор - Абдула Бен-Кмаял, създателя на младежкия отбор Грийнхаус Бетуин от Норт Пекъм, едно от най-опасните лондонски предградия, населено предимно с емигранти и престъпници. За невъзпети герои бяха обявени още Тревър Колинс, човек, който със собствени средства построил плувен басейн и от 25 години тренира желаещите; Вал Хановър - дамата, която посвети 30 години от живота си за организирането на Спешъл олимпикс; Маргарет Симънс, поредната английска баба с принос към физическото възпитание и собствен юношески футболен клуб, основан още през 1964, и боксьорът Бен Гейзър, треньор на аматьори от Дорчестър. Всички тези носители на наградата през годините са избирани от специално жури, което преглежда десетки номинации. Призът винаги им се връчва от изявени спортисти и шампиони, а мястото им е на сцената до големите спортни личности, за да приемат овациите на публиката - нещо, което те всъщност никога не са търсели. Уважението към подобни хора на регионално и аматьорско ниво обаче е част от цялостното поведение към спорта в една държава. Ето защо тайно си мечтаем някой ден категорията "невъзпят герой" да стане част и от българската церемония Спортист на годината. Това, разбира се, е само някаква романтична фантазия; у нас голяма част от професионалните атлети и шампиони остават незабелязани и недооценени, та какво остава за престарели даскали по физическо. Но кой знае, може би именно в това се крие разплитането на омагьосания възел, стегнал родния спорт напоследък.

Публикувано във вестник "7 дни спорт"