Звезди или звездички

България и Ирландия си размениха две равенства, постигнати по идентичен начин и като цяло оставиха впечатлението, че на този етап са два отбора с изравнени възможности. Крайният резултат от двата мача общо взето е напълно логичен, казано банално с оглед на показаното на терена. И все пак защо остана известна доза горчив привкус и защо имахме усещането, че България е готова за първата си от много време насам голяма победа? Причината е много проста, в събота на терена звездите на България се оказаха звездички. С изключение на железния Стан, който беше както винаги на супер равнище. Бербатов, Мартин Петров, Валери Божинов обаче са основната причина да не постигнем победа и да не сме на една крачка разстояние от световното първенство през 2010 година в Южна Африка.

Започвам естествено с Митко Бербатов, когото безкрайно много харесвам и като футболист, и като личност. В този мач благодарение на едно негово бездействие се стигна до гол в българската врата. Вината на Бербатов дори не е необходимо да бъде доказвана, положението е елементарно. Корнер, неговия човек Ричард Дън остава непокрит и разстрелва от упор Иванков. През това време Бербатов е на десет метра от Дън и тича към вратата на България явно готвейки се да избива топката от голлинията. Абсолютно неадекватно поведение, което обаче е много показателно за нашата мегазвезда. И след мача „кои сте вие, да ме критикувате". Ами, Митко всички футболисти са затова да бъдат критикувани, особено когато от техни грешки се съсипва цяла една квалификационна кампания. На практика Бербатов с безотговорното си поведение в онази ситуация реши почти всичко в мача. Това е Ирландия, съвсем не е лесно да обръщащ мач от 0:1 за един час игра. Абсолютно случайния гол на Телкийски три минути по-късно бе просто подарък от съдбата.

За да се стигне да тази фатална грешка, самия Бербатов трябва да си даде сметка за няколко важни факта. Защо той, футболистът струващ 32 милиона паунда, в последните два месеца е оставен резерва в Юнайтед. Защо Стоичков в първите си най-силни години в Барселона, нито веднъж не бе поставен от Кройф на пейката. Същото се отнася и за Любо Пенев, който в десетгодишната си кариера в Испания винаги е бил със статут на титуляр. Защо Футболист за 32 милиона бе на пейката в най-важния мач на Манчестър Юнайтед на финала за Шампионска лига. Не се ли усети Алекс Фъргясън, че българинът обича да се скатава от игра във фаза защита и заложи само на момчета, които играят еднакво активно и в двете фази на играта. Всичко това се приема от Димитър Бербатов за съвсем естествено, защото Манчестър Юнайтед имал четирима нападатели и било нормално да бъде оставен резерва. Не, не е нормално, Тевес цял сезон пищи, че не иска да бъде резерва, Митко му е все тая. Оттам тръгват всъщност големите проблеми. Прекрасен футболист, гений, виртуоз, съчетал в себе си най-доброто от Аспарухов, Якимов, Бонев, Пламен Гетов взети заедно , но с характер на тарикат, който се задоволява с малко и гледа да мине метър, когато стане напечено. И му е най-лесно, след мача да изрецитира някое поредно оправдание.

За разлика от Бербатов Мартин Петров поне има доблестта да си признае, че в най-неподходящия момент е изиграл най-слабия си мач за националния отбор. Естествено, заслужава само адмирации за мъжката постъпка. Преди години, вероятно би пратил на майната критиците, сега гледа истината в очите. Добре, Мартин не е във форма, върна се след тежка контузия, в офанзивен план е нормално да бъде по плах, по внимателен. Но, защо и той като типична звездичка не си изпълняваше задълженията в защита. Защо остави старецът Кишишев да изнемогва срещу Деймиън Дъф. Не ти спори напред, добре случва се, но защо не си вършиш задълженията в защита. Затова няма оправдание. И ако наистина не си бил подготвен по честно е да кажеш, тренер да не играя. Не се чувствам на сто процента, няма смисъл да ме мъчите. Иначе Мартин е безспорно най-важния играч на националния отбор, направил е феноменални мачове, но този срещу Ирландия беше много важен. И с минали заслуги не могат да се оправдаят актуалните събития.

Третата звездичка в мача с Ирландия се казваше Валери Божинов. Спомням си все едно,че е било вчера, когато влезе на 15 години в Лече в мач от серия А. Невероятно постижение, уникална история. И оттогава седем години нищо. Дадоха му шанс да отиде в Ювентус, пропиля го. След това го изпратиха в Англия, там контузии, това- онова, кариерата му постоянно е в застой. Превърна се в герой на жълтите хроники, говори по често отколкото рита топката. А все още е само на 23. Пускат го централен нападател в най-важния мач на България, може да стане герой на нацията. И той не прави абсолютно нищо. Сигурен съм, че и Гонзо, и Бибишков, и Муши щяха да направят повече за отбора, ако бяха играли на негово място. И след мача „съжалявам за прекрасната публика"! То, така много лесно, какво обаче направи за да ги зарадваш тези хора по трибуните, които без ни най-малко да си заслужил ти дават безрезервната си подкрепа.

На фона на звездичките, обявените за съмнителни откъм качества Илиян Стоянов, Томашич, ветеранът Кишишев, Живко Миланов, Станислав Ангелов играха не на сто, а на двеста процента. И другият въпрос е докога ще се вторачваме в малките им грешки, а няма да виждаме гредата в окото.

Това е България с такива пробойни пак направи нещо срещу силния отбор на Ирландия. Но ако това поколение иска да се класира на следващото европейско първенство, трябва да се направят изводи и някои неща да се променят завинаги. Или звездите ще са реални звезди, или по добре без тях. Понякога така нещата изглеждат и по добре.